Като рзпръснахме дцата, се взехме веднага, та в класната стая, нсядахме по чиновте и започнахме да учим. чителят беше много доволен от нас и до края на гдината нито едного не наказа, ние успяхме да изучим всичките букви с изключение на Чир. Той научи само буквите на своето име и можеше да се пдписва както пчатно, така и ркописно.

Докато ние учехме вътре в класната стая и печката бмтеше приятно, дцата заеха прдишното ни място върху дрвото и оттам се мъчеха да надничат през прзореца, та дано и те нещо научат. Добре, ама навън вли сняг, вият виелици, рцете на децата премръзнаха да се държат за клоните, затова те по цял ден си духаха на рцете и пак не можеха да ги стоплят. Ние ги попоглеждаме отвътре, правим им разни физиономии, а през междчасията ги питаме добре ли е чвек да стои в тоя студ на дървото и да учи наука през прзореца, а децата викат: Как ще е добре, измръзнаха ни шите на тоя студ! Да ви измръзнат, казваме им ние, та да запомните друг път как сте замервали врбците с прашки.

Тъй изкарахме тогава чебната година и всички завършихме с тличие, а децата, дето през цялата гдина висяха отвън на дървото, завършиха с двойка и всички трябваше да повтарят клса. Когато се сбогувахме, Чир пита децата: Знаете ли откъде извира реката Дунав? Децата се почесват, подсмърчат, но нито едно не знае откъде извира рката Дунав, па надали и знаят, че има такава рка. Те се помъчиха, помъчиха и накрая попитаха нас да им кажем. Чир излезе напред и не без известна гордост им каза откъде извира рката Дунав.

Чир до такава степен беше научил откъде извира реката Дунав, че насън да го попитате, веднага ще ви отговори. Защото който изучи веднъж науката, никога няма да я забрави. Науката е като влосипеда, драги ми господине - каза по тоя повод Драги ми господине, - научите ли се веднъж да карате влосипед, ще знаете да карате влосипед до края на живота си. А река Дунав извира от своите изври.